Как да стана принцеска?

На английски изразът е Drama Queen – от него става доста по-ясно какво се има предвид, но пък липсва ореола на «лигавщина» и «разглезеност», който има «принцеска».

Та, как да станем принцески?

Идеята на това да си принцеска, е да привличаш внимание. Всеки разговор да се върти около теб. Всички да следят живота ти като латино сериал. Да си като Касандра, Изаура, Инджи, Барби и Пепеляшка в едно. Да живееш на ул. «Истерия лейн» и на вратата ти да пише «Дързост и красота».

Как да постигнете този ефект?

Много просто – трябва да страдате!

Страдайте ежедневно и ежечасно. За всичко. За каквото и да е. Нека има драма.

Принцеската винаги е онеправадана. Всички са против нея. Всички искат да направят живота й тежък и непоносим.

Природата също е против принцеската. Ако за съжаление нямате недъг, подходящ за сапунен сериал (нито сте сляпа, нито сте саката, а дори не сте и сираче), страдайте че сте дебела, или прекалено слаба, или мразете разни части от тялото си. Разболявайте се непрекъснато – постига се само с малко труд. И страдайте все едно е дошъл края на света, дори и да имате проста настинка.

Не допускайте да имате ден без драма.

Никога не харесвайте мъже, които харесват вас. Така има опасност да се чувствате добре и да сте щастлива. Влюбвайте се в такива, на които не им пука за вас. Не си и помисляйте да им кажете, че ги харесвате: иначе как ще си страдате в самота и ще преживявате бушуващи емоции.

Имайте предвид, че света никога не ви разбира! Никой няма представа какво й е на изстрадалата ви, измъчена душа. Никой не проумява, че вие сте толкова добра и умна, че не заслужавате този мизерен живот. Заслужавате много повече – по-хубава къща, по-хубава кола, повече и по-скъпи дрешки, бижута, парфюми, и какво ли не. Разбира се, и по-високо платена работа (разбира се, като шеф на други хора); но за вас всъщност е най-добре да не работите – така не можете да се посветите на страдание и самосъзерцание.

Накрая запомнете: никога, ама никога, не трябва да сте доволна! От каквото и да е. Каквото и да постигнете, то никога не е достатъчно. Вие трябва да сте най-най- най- .... : най-красивата, най-умната, най-успялата, най-забавната, и др. и др. И всички други са задължени да ви го повтарят всеки ден – това си е природен закон! Ако не го правят, страдайте!

Sometimes you walk alone

Има дни, в които няма кой да те чуе. Има моменти, в които си омръзнал на всички. Няма кой да види сълзите ти. Няма кой да види демона, който те разкъсва отвътре, няма кой да усети как крещиш без глас.
Има дни, в които сълзите пресъхват, гласът заглъхва, остава само отчаяният напън да изхвърлиш чудовището, което ти ръфа вътрешностите. Вкопчило се е и ти шепне на ухото как си имал всичко, но си го унищожил, как си имал цялото щастие, но си бил сляп за него. Шепне ти колко болка си причинил, колко хора си изгубил, колко време си прахосал. И знаеш, че всичко, което имаш, няма никаква стойност. Всичко, което си мислиш, че си, е лъжа. Знаеш, че всичко, което правиш, няма никакво значение.
В такива дни чакаш да дойде нощта. Излизаш навън, крачиш в тъмнината. Улиците са празни, тихи. Градът диша едва едва. Колите са спрели, горещи са, излъчват пара. Дърветата си шепнат тихо, обръщат се след теб, чудят ти се. Светлини от лампи се преплитат в краката ти. Тишината е хладна, успокоява раните. Няма други хора, няма чужди погледи, тъмнината те гали и прегръща.
Подритваш хартийките по улицата, минаваш покрай затворени врати и заключени магазини. Кофите за боклук са пълни, чакат сутринта. Котки с пълни стомаси те гледат и те канят да тръгнеш с тях.
Чуваш съня на другите, никой не те вижда, никой не знае, че си там. Крачиш тихо като призрак. Дишаш леден въздух. Ти си леден въздух. Ти си тишина.
Вървиш към къщи с горещ дъх и с ледена кожа и знаеш, че нямаш нищо друго освен прахта под краката си. Нищо няма значение освен светлините в далечината, които треперят на вятъра.
Няма да има утре. Вървиш сам.

"Адът - това са другите"

Както вече добре си знаем, животът общо взето е един дълъг път към смъртта, и от нас зависи да си го направим колкото може по-забавен. Но пуста суета човешка, това за забавното все го забравяме, защото не можем да престанем да мислим за момента на умирането. Все едно ще се случи нещо кой знае колко безбожно ужасно като умреш.... Например ще вземеш най-накрая да спреш да работиш като магаре (оу, сакън!), ще се отървеш от това вечно повреждащо се тяло, няма да има нужда вече да се съобразяваш с милите си съграждани и роднини, с които никой не те е питал дали желаеш да съжителстваш, ще се отървеш от мръсотията, шума и цялата лудница и.... най - после .... господи, най-после ... ще се наспиш като хората! Най - хубавото на смъртта е, че няма вече часовници, няма компютри, няма телефони. Или има, но само в ада. Няма нужда да се грижиш за външния си вид, защото просто вече нямаш външен вид. Няма нужда да мислиш, защото вече няма с какво и за какво.

За съжаление обаче производителят ни е направил страхливи. Затова и през целия си живот се занимаваме с какво ли не, за да забавим момента на смъртта.

Важен е обаче един факт: ние с вас сме съвременни социални животни, и нашата библия е от 50 страници гланцова хартия, с реклами на Диор и на дамски превръзки, а господ се казва Биг Брадър. Т.е. в нашия хабитат социалната, ерго фактическата смърт настъпва по-рано от биологическата (Само ако е естествена! Иначе това да те застрелят или да умреш от свръхдоза е толкова модерно, че ти осигурява интензивен социален живот и след смъртта - не можеш да му се насладиш лично, но ставаш светъл пример за орди подрастващи). За различните животински = социални видове моментът е различен: за едни е тогава, когато вече не могат да носят впити дрешки и да показват голо месце; за други, когато мама и татко спрат кранчето с паричките и открият, че чорапите не се перат сами, крушките не светят просто от добра воля и че за да пиеш уиски, трябва да работиш; за трети, когато вече не могат да пребият от бой даден представител на същия пол; за четвърти, когато вече никой не се смее на майтапите им, или когато загубят властта да командват, и т.н., и т.н.

Като човек преживял социалната смърт мога да кажа, че със сигурност е много страшна, и й липсват хубавите страни на телесната смърт, които вече изброихме. След нея не ти остава удоволствието и утехата, които ти дава нищото, а напротив: всичко, което си и което не си, ти се стоварва на главата с ужасна сила.
За да се справиш, най - доброто, което можеш да направиш, е да прогониш "другите хора" - тези, пред които трябва да се доказваш, тези, които те съдят и оценяват, тези, от които трябва да се срамуваш. Тези, които живеят само в твоята собствена глава!
Но това може да го постигне само учителя Йода, така че вариантите, които ти остават е да се преселиш на село, където ще имаш само бяла къщурка, зелена ливадка и една кравичка, или да заминеш за Непал, за да прочистиш душата си и да забравиш себе си. Да станеш отново бял лист, чиста душичка, мека и бяла като памук, току що родено бебе. Да върнеш живота си на продавача, и да кажеш "Не, благодаря, не искам да ми го сменяте с нов".

The Book Club: Харуки Мураками, "Хроника на птицата с пружина" (и не само)

Харуки Мураками е вече много известен. За съжаление вече почти като Паулу Коелю - има много книги, модерно е да го четеш и всички обясняват коооолко е невероятен, без никой да може да обясни защо. Дори вече присъства в хит листа на литературните предпочитания на участничките в конкурсите за красота и светските млади дами, които дават обширни интервюта в разни списания: Паулу Коелю, Умберто Еко, (Достоевски, но без да влизаме в допълнителни дискусии, за да не излезе, че грацията го смята я за художник, я за музикант, я пък за "фиешан" дизайнер) и .... Харуки Мураками. Да, ако кажеш някой със сложно име, ти дават повече точки. Харуки Мураками е вече "фенси" като мохитото, като ред була, като мини купърите, като чихуахата, като тънките цигари и фюжън храната на миниятюрни порции, като авангардното европейско кино, арт хепънингите и етно-джаз-.....(и т.н.) - чил аут музика......... Неща, които ако казваш че обичаш, получаваш повече точки по "фиешан" скалата.
Харуки Мураками определено си струва да се прочете, просто за да се увериш, че е възможно да бъдеш заинтригуван от описания на кофи за боклук, телефони, рибни консерви и т.н. Чисто по японски, взирането в детайла е почти издигнато до самоцел, дори този детайл да няма ама никаква връзка с целия замисъл. Всъщност, замисъл? Изобщо всичко, което той пише, е като забавна игра, в която трябва да познаеш какво всъщност се случва и каква все пак е идеята на тези шестотин страници с ужасяващо грозна корица (важи за всяка една негова книга без изключение). Неизвестно как, но текстовете му успяват да ти задържат вниманието, въпреки безкрайните шанставости, които ти идват винаги изневиделица, свръх дългите и подробни истории в историята, които са си сами за себе си, започнатите и недовършени сюжетни линии, мистериозните епизоди, които се оказва, че нямат връзка с нищо, и въвеждането на персонажи, които после хич даже и не се появяват, нито споменават. Което наистина заслужава възхищение. И последно, авторът е неизчераем извор на мъдри, забавни и нестандартни цитати, с които да блеснете, когато сте със шефа на вечеря.

Jazz in the park

За какво по принцип служи Борисовата градина?

За разходки - може, но само в определени (възможно най-светлите) часове на деня, и то за предпочитане с придружител (добре е да е от мъжки пол, и често да ходи на фитнес);
За тичане/ каране на колело - хмм, тук също важи това за придружителя, но е задължително и носене на куче-разгонващо пособие, а най-добре и лютив спрей; и трябва да си много бърз;
За игра на децата - става, но с ръкавички на ръчичките и маски на устичките, а най-добре със скафандърчета, ако има противорадиационни, най-добре;
За плаж - даа, но с въоръжена охрана, независимо дали си мъж или жена, вкусове у гражданите всякакви;
За четене на книжка - може, ако си с много бързи рефлекси и перфектно периферно зрение, ако имаш оченце и на тила, най-добре; перфекта тренировка за командоси;
За напиване и друсане с приятели - перфектно;
За напиване и друсане сам - чудесно е, компания винаги ще се намери;
За секс - няма проблеми, към правещите секс на открито проявяват уважение и най-големите психопати; после можеш да се забавляваш с интересните неща, които са попаднали в различните ти отверстия, докато си бил в разгара на акта;

За музика на открито - хм, виж това е добра идея, която учудва със своята елементарност - много (или малко) хора, събрани на едно място, светлини, музиканти, техника, т.н., обаче с доста екстри: алкохол от магазина и чист въздух от природата, няма седалки т.е. имаш колкото искаш място за танцуване, и можеш да си пушиш колкото и каквото щеш. Ммм, рахат.
И защо няма музика в парка? Не знаем. Кога ще има? Не знаем. Има ли надежда? Има. По какво разбираме? Засега само по две неща, едно вече отминало, и едно предстоящо.
Първото е концерта на Софийския духов оркестър на 31 август на съвсем открито при езерото с лилиите по случай старта на прословутата Sofia Dance Week. Разбира се, Вивател и Крафт Сушард се възползваха максимално с цел самореклама, но не им се сърдим - имаше музика, деца, кучета, танцуващи баби и дядовци, и разни други красиви неизвестни хора, които бяха излезли от заведенията заради комбинацията въздух - музика. Имаше и шоколадови бонбони и вино - т.е. спазен беше принципа "хляб и зрелища".
Второто е предстоящо, и се зове "Поетики". Не се знае какво и как ще бъде, но се знае, че ще бъде на открито .... in the park.

So gorgeously freaky....

Един от най-забавните сайтове изобщо: Passive Aggressive Notes.
Печели награда Webby в категорията Weird, което говори достатъчно само по себе си. Супер шантаво, и в същото време толкова познато и близко до душата на всеки български блоко - обитател или квартиро - съжител.

The beer giant

Съвсем наскоро се пръкна най - грамадният бирен конгломерат в историята - производителят на Budweiser, Anheuser-Busch, след като дълго време се прави на ощипана мома, най-накрая пристана на InBev за сумата от 52 милиарда долара, за да се получи чудовището Anheuser-Bush InBev.
Това предизвиква доста смесени чувства у биропотребителя. InBev си купуват производителя на признато най-гнусната бира в целия свят, което буди страхове да не би случайно пивоварите на Stella Artois, Beck's, Staropramen, Каменица и т.н. да вземат да прихванат от Budweiser някой вирус, който ти разтапя мозъчния дял, който ти позволява да правиш нормална бира, или пък заемат някоя от съставките, които придават на Bud неповторимия вкус на вода, с която си мил бирените чаши.
От друга страна, европейското ни его се гъделичка по доста приятен начин от факта, че една от емблематичните американски компании вече не е американска - големи сме, силни сме ....