The Book Club: Харуки Мураками, "Хроника на птицата с пружина" (и не само)
Харуки Мураками е вече много известен. За съжаление вече почти като Паулу Коелю - има много книги, модерно е да го четеш и всички обясняват коооолко е невероятен, без никой да може да обясни защо. Дори вече присъства в хит листа на литературните предпочитания на участничките в конкурсите за красота и светските млади дами, които дават обширни интервюта в разни списания: Паулу Коелю, Умберто Еко, (Достоевски, но без да влизаме в допълнителни дискусии, за да не излезе, че грацията го смята я за художник, я за музикант, я пък за "фиешан" дизайнер) и .... Харуки Мураками. Да, ако кажеш някой със сложно име, ти дават повече точки. Харуки Мураками е вече "фенси" като мохитото, като ред була, като мини купърите, като чихуахата, като тънките цигари и фюжън храната на миниятюрни порции, като авангардното европейско кино, арт хепънингите и етно-джаз-.....(и т.н.) - чил аут музика......... Неща, които ако казваш че обичаш, получаваш повече точки по "фиешан" скалата.
Харуки Мураками определено си струва да се прочете, просто за да се увериш, че е възможно да бъдеш заинтригуван от описания на кофи за боклук, телефони, рибни консерви и т.н. Чисто по японски, взирането в детайла е почти издигнато до самоцел, дори този детайл да няма ама никаква връзка с целия замисъл. Всъщност, замисъл? Изобщо всичко, което той пише, е като забавна игра, в която трябва да познаеш какво всъщност се случва и каква все пак е идеята на тези шестотин страници с ужасяващо грозна корица (важи за всяка една негова книга без изключение). Неизвестно как, но текстовете му успяват да ти задържат вниманието, въпреки безкрайните шанставости, които ти идват винаги изневиделица, свръх дългите и подробни истории в историята, които са си сами за себе си, започнатите и недовършени сюжетни линии, мистериозните епизоди, които се оказва, че нямат връзка с нищо, и въвеждането на персонажи, които после хич даже и не се появяват, нито споменават. Което наистина заслужава възхищение. И последно, авторът е неизчераем извор на мъдри, забавни и нестандартни цитати, с които да блеснете, когато сте със шефа на вечеря.
Харуки Мураками определено си струва да се прочете, просто за да се увериш, че е възможно да бъдеш заинтригуван от описания на кофи за боклук, телефони, рибни консерви и т.н. Чисто по японски, взирането в детайла е почти издигнато до самоцел, дори този детайл да няма ама никаква връзка с целия замисъл. Всъщност, замисъл? Изобщо всичко, което той пише, е като забавна игра, в която трябва да познаеш какво всъщност се случва и каква все пак е идеята на тези шестотин страници с ужасяващо грозна корица (важи за всяка една негова книга без изключение). Неизвестно как, но текстовете му успяват да ти задържат вниманието, въпреки безкрайните шанставости, които ти идват винаги изневиделица, свръх дългите и подробни истории в историята, които са си сами за себе си, започнатите и недовършени сюжетни линии, мистериозните епизоди, които се оказва, че нямат връзка с нищо, и въвеждането на персонажи, които после хич даже и не се появяват, нито споменават. Което наистина заслужава възхищение. И последно, авторът е неизчераем извор на мъдри, забавни и нестандартни цитати, с които да блеснете, когато сте със шефа на вечеря.

2 Comments:
Много хубав блог имате, моля!
ЩЕ си го сложа в рийдъра
Post a Comment
<< Home