The Book Club: Йън МакЮън, "Enduring love"

На български заглавието е преведено "Неумолима любов" и наистина се доближава, до това, което се случва в книгата. Учудващо за човек като мен, който не си пада по описателното писане, книгата може да се похвали с едни от най-завладяващите първи страници изобщо. А Йън Макюън е най-великият в едно нещо: да създава неописуем съспенс, без на практика да се случва каквото и да било. Реално случките в книгите му са минимален брой, но неизвестно как оставаш с чувството, че си изживял цял един живот докато си чел. Това е може би единственият автор, способен да направи разтърсващ екшън от съсредоточаването върху незначителен детайл. И стилът му е такъв: съзерцателен, внимателен, педантичен, безкрайно рационален, хирургически прецизен, който обаче те изненадва с неща, за които не можеш да имаш обяснение, изпълва те с подозрения, с усещания, които трудно управляваш, със страх от това, което не виждаш. "Неочакваните обрати" тук са толкова ловки и неподозирани, че усещането е като от паднала върху главата ти тухла. И накрая, това е единственият автор, който може да съчетае толкова детайлност, планиране и рационалност с такава неочаквана извратеност. И силно препоръчвам четенето в оригинал на английски, защото безбожно майсторският език добавя половината от стойността на книгата.