Pirates on a hot summer day

Какво правиш, когато е месец юли, навън е 30 градуса и не си на работа, но поради някаква жестокост на съдбата не се намираш на морския бряг? Възможностите ти са малко, тъй като всичките ти приятели и познати са на едно от двете места – работа или море. Затова отиваш да гледаш „Карибски пирати 2”, които да те забавляват в продължение на два часа и половина. Купуваш си билета с горещия спомен за забавлението от първата част, като чакаш с нетърпение отново да гледаш не манекеноподобните Орландо Блум и Кийра Найтли, а един много специален герой – капитан Джак Спароу, заради когото драстично нарастна броя на жените, които с радост биха си татуирали името на Джони Деп на някое интимно място. След като гледаш филма, разбираш, че техният брой ще нарастне още повече.
Синдромът на продълженията на успешните филми тук се проявява с пълна сила. Приликите с първата част, освен безподобния Джак Спароу, са доста – зрелищните ефекти, истеричните ситуации, всевъзможните шантави герои, френетичното темпо. Орландо и Кийра продължават да не могат да играят, или може би просто героите им са безкрайно тъпи. Диалогът помежду им е толкова „драматичен”, че може да докара до дълбоко недоумение зрителите, които са гледали повече от пет филма през живота си. Орландо все още си мисли, че играе елфа Леголас във „Властелина на пръстените” и през повечето време играта му се изразява в хвърляне на изпълнени с драматизъм и трагизъм погледи и героически стойки, докато е загледан някъде във висините. При превъплъщението си в „хубавата Елена” на филма Кийра използва изключително само един свой орган – устните, сластно разтворени и влажни, независимо какво количество трупове хвърчат наоколо и в каква мръсотия се въргаля. За съжаление тя не показва нищо друго, което да хване окото на зрителя, купил си билет за летен филм – нито бедра, нито напращяла гръд под разкъсани дрехи, докато размахва хладно оръжие, „както си му е редът”. Много е важно, обаче, да не виним само актьорите – май режисьорът просто е объркал ролите на Орландо и Кийра с реклами на Олд Спайс и на блясък за устни.
Музиката е перфектна, дело на гениалния Ханс Цимер, създателят на музиката за „Гладиатор”. Но или доста го е мързяло, или не са му платили достатъчно, или пък е било с някаква цел, но основна тема на филма е една изключителна, но вече позната от епичните гладиаторски битки мелодия.
Няма как да не ти направи впечатление и сценарият. Изглежда продуцентите са държали сценаристите дълго време затворени само на хляб и вода, докато са започнали да халюцинират и са натъпкали филма с многобройни малки сюжетни историйки, като обаче връзката между тях не винаги е съвсем ясна. Изглежда се очаква зрителите вече да знаят цялата тъмна предистория на новите прокълнати пирати (във вид на разни нелицеприятни морски твари), така че разни загадъчни герои им се сервират изневиделица, „ни в клин, ни в ръкав”. Може би иначе филмът щеше да бъде към пет часа.
„Вторите пирати” са под нивото на първите и поради това, че липсва невероятният герой на Джефри Ръш, със зомбираната си маймунка и любовта към зелените ябълки. Хубавото, обаче, е, че ще го видиш възкръснал в пълния му блясък в третата част на пиратския епос – в последния кадър лъсва уникалната му усмивка, захапал разбира се зелена ябълка, като най-забавното е, че именно той ще спасява любимия Джак Спароу от края на света, където и да е това. Важното е, че ще бъдем „там”, за да го видим.
Филмът е зрелищен и забавен, но свършва по един много подъл от гледна точка на зрителя начин - на практика не свършва и ще те държи в напрежение до пускането на следващата част, която вече ще разбие всички космически класации за продажби на билети. 99,9% от зрителите са готови да си купят още от сега билети, за да гледат отново как Джони Деп тича, гонен от пирати, войници, чудовища и диваци, фръцкайки се и размахвайки ръце по начин, който може да те събори от стола от смях.
Една от най-находчивите идеи на сценаристите, която ще те гъделичка до пускането на третата серия, е появилата се искра между бойната Жулиета Елизабет Суон и Джак Спароу – нещо, което ни дава надежда, че все пак има справедливост на този свят и красавицата ще предпочете лъжливия и готин пират пред благородния и лигав Уил Търнър. Естествено, това води и до всемирна завист и омраза към Кийра Найтли от страна на „женското човечество” заради няколкото секунди, в които безобразно и безсрамно целува Джони Деп, заради чиято гениалност всъщност гледаме целия филм.