The Book Club: Орхан Памук, "Името ми е Червен"

Първата книга на нобелиста, която излезе на български език, и която, признавам си, се каних да прочета прекалено дълго време. Четенето й ми отне също значително по-дълго време от обикновено. Но това е нещо, което "Името ми е Червен" предполага със самата си същност. Ако криминалният роман е любимият ви жанр, книгата не е за вас. Ако обичате рационално, реалистично западно европейско писане, книгата не е за вас. "Името ми е Червен" е написан на език, който западно европейците не говорят. Това не е роман в нашия смисъл на думата. Книгата е огледало на това, за което пише - светът на миниятюристите в султанския двор на Истанбул през 16 век. Изказът е минималистичен, скромен, уповаващ се на вярата в неща свише, и се чете много трудно. Говори се от първо лице на герои, които изглеждат като съвсем реални от един свят, който е безкрайно далеч от нас не само във времето, но и в мисленето. "Името ми е Червен" няма да ти позволи да се идентифицираш с героите и да преживееш емоция, а после спокойно да си продължиш, след като отмине. Книгата ще те озадачи, заинтригува, привлече, затормози, защото ще те заведе на място, където реалността не се смята за нищо друго освен за отражение на идеалния свят, създаден от Аллах, и задачата на хората е да се стремят да му подражават по най-добрия начин, както с изкуството си, така и със самия си живот, и да бъдат огледала на нещо, което е вечно и неизменно. Но "Името ми е Червен" не ти оставя такова спокойствие, защото задава въпроси, пита "Ами ако ...." - ами ако все пак аз съм по-важен от това, което е предписано, ако аз съм по-ценен от идеалния образ, ако изкуството не е подражание, а съзидание.... Въпроси, заради които хора в книгата умират, защото тези въпроси разрушават и променят светове. Затова книгата не за всеки и не е просто забавление.