Neighbourhood Royalty

Има една непоклатима институция, която според мен е отговорна за създаването на един от стълбовете на българското ежедневие, а именно кебапчетата с бира, и тази институция е така нареченото квартално заведение. Но за да бъде eдно заведение коронясано като "квартално", не е достатъчно просто да се намира извън зоната, очертана от НДК, Попа, Орлов мост, ЦУМ и Петте Кьошета (много приблизително). За целта са необходими няколко ключови характеристики. Първо, трябва да бъде сбито между блоковете, по възможност в близост до търговски обекти от типа супермаркет, минимаркет, хоремаг, видеотека, железария,фризьорски салон, автомивка, т.н. Повече от половината маси са на открито, като при силен вятър могат да бъдат отнесени, защото са пластмасови. Често се случва заведението да се състои само от един фургон, в чиито дебри хигиената не вирее. Няма покривки, но ако има, по тях можеш да проследиш историята на хранителните навици на няколко поколения кварталци. Сервитьорките винаги демонстрират последна мода в стил "малка съм, но вече знам" или "предпочитам да умра, отколкото да ти сервирам гадните кебапчета и гадната бира" и се отнасят към клиентите приблизително по начин, по които бихме се отнасяли например към розова муха - малко учудване, малко интерес и малко отвращение, като в крайна сметка се опитваме да се отървем от нея; става въпрос за жени, които работят нещо, което мразят, живеят на място, на което не искат да живеят и спят с мъже, които не харесват. Кварталното заведение е важно, защото в него можеш да си носиш анцуга Adibas и маратонките Reabok, които вашите ти купиха в началото на прехода, за да си ходиш с тях на физическо. Можеш да отидеш по домашни чехли, дори от теб да се носят домашни миризми тип "гювеч", "кисело зеле" или "кюфтетата на мама", можеш да си доведеш дори домашното куче. Там не е място за срещи с гаджета, а с приятели, които са те виждали в сутрините след "най-напоителните" купони. С тях можеш да си споделяш всичко най-откровено, дори да става въпрос за разни телесни функции и дисфункции, без да се притесняваш от реакциите на хората по съседните маси, защото най-вероятно и те обсъждат в най-големи подробности неща от типа телесно окосмяване, размери на различни органи, необичайни телесни явления и секса от предишната вечер. За храната в кварталното заведение не може да се каже нищо конкретно, защото винаги е полята със солидно количество алкохол и всичко има еднакъв или по-скоро никакъв вкус. Това е много ценно, тъй като е значителен рискът храната ти още да мърда или пък месото да произлиза от някое сладко квартално кученце. С музиката положението е същото - лафът си върви дори уредбата да бичи дивна чалга или норвежки блек метъл.
Но и в най-голямата кочина се случва да поникнат цветенца. В бившето село Борово, по настоящем трудно достъпен квартал на София, преобразен почти изцяло в нещо като смесица от втори женски пазар и строителна площадка, съвсем наскоро изникна заведение със синя кръв. Въпреки че се определя като бистро с една или две звезди, Camelot определено е заразен с аристократизъм. Забавното е, че се намира в един трафопост, точно зад една автомивка, сервиз за гуми и страшно гаден и изоставен китайски ресторант. Въпреки това, Camelot е място, в което никога няма да видиш любимите си строителни работници и представители на малцинствени групи да "дегустират" спиртни напитки в осем сутринта. Ресторантът е малък, със страшно модерни светли завеси в средиземноморски стил, които се виждат от далече. Има елементи от ковано желязо и горящи свещи в малката градинка, в която има и разни други нещица за украса. Много приятно е, че хем си навън, хем си някак отделен от отрудените граждани, които циркулират по улицата с пазарски торби и озлобени погледи. Персоналът наистина се интересува от това как се чувстваш и искрено оценява бакшиша като похвала, а не задължение на клиента. Ако си поръчаш риба, я обезкостяват вместо теб само с нож и вилица - нещо, което преди смятах за невъзможно. Менюто е повече от три станици, има разни манджи с непознати имена и ако си поръчаш вода, ще те следят колко си изпил и ще ти доливат. Цените са си направо ниски за такова място т.е. няма да ти се наложи да караш една седмица на хляб и вода след това. В Camelot пак можеш да срещнеш познатите кварталци, но вече нагласени и натъкмени, и се държат прилично. Срещат се и "другоселци" в лъскави извънземни коли, но са голяма рядкост. Изобщо Camelot е място за стил, за разгул и за софистициран кеф. Ако имаше аристократична дума за "рахат", в случая би била най-подходяща.