Sunny Beach-ness

Колко точно е гадно в Слънчев Бряг? Ами измерва се само с гайгеров брояч и колкото и да пиеш кисело мляко и йод, не помага. Гадността е силно заразна и се разлива навред, и без да се усетиш се хващаш как преди морето започваш да се оглеждаш за прилепнали дрешки в леопардово и за слънчеви очила за носене по дискотечките. Освен това, квартали като Люлин, Надежда, Дружба, Подуяне, започват да ти стават много милички, тъй като силно наподобяват любимото място за летуване, въпреки че не блестят с толкова розово, оранжево, прасковено, бембено, златно и тигрово.
Какво все пак представлява синдромът на Слънчев-Бряговия турист? Това е да искаш да пътуваш, без да искаш да се местиш. Да искаш да се махнеш от мръсния си град, от мрачната си къщурка, от телевизора, колата, телефона, от графиците и плановете, но...... да ходиш по места, където пак спиш в грамаден бетонен кошер, който обикновено е по-шумен и по-миризлив от собственото ти жилище, само че си плащаш луди пари за удоволствието да не чистиш, да спиш в стая, която изглежда като мебелен магазин и е също толкова уютна, и разни хора в униформи да ти казват "добър ден", когато се разминаваш с тях по коридорите. Да си почиваш като дадеш денят ти да се управлява от часовете за закуска, обяд и вечеря в хотела и от работното време на лоби бара, а вечер да ходиш по заведения, които са по-грозни, по-мръсни и по-скъпи от тези вкъщи, въртят един и същи диск цяло лято и сервират супер разреден алкохол..... но се кефиш, защото " нали сме на курорт", а жените пускат доста по-лесно, защото "нали са на курорт". Да си Слънчев-Брягов турист значи и да се кефиш на плажове, на които последното нещо, което виждаш е пясъка и морето, защото задникът на съседа ти по хавлия ти е наврян в лицето, а водата е като шкембе чорба.