"Адът - това са другите"

Както вече добре си знаем, животът общо взето е един дълъг път към смъртта, и от нас зависи да си го направим колкото може по-забавен. Но пуста суета човешка, това за забавното все го забравяме, защото не можем да престанем да мислим за момента на умирането. Все едно ще се случи нещо кой знае колко безбожно ужасно като умреш.... Например ще вземеш най-накрая да спреш да работиш като магаре (оу, сакън!), ще се отървеш от това вечно повреждащо се тяло, няма да има нужда вече да се съобразяваш с милите си съграждани и роднини, с които никой не те е питал дали желаеш да съжителстваш, ще се отървеш от мръсотията, шума и цялата лудница и.... най - после .... господи, най-после ... ще се наспиш като хората! Най - хубавото на смъртта е, че няма вече часовници, няма компютри, няма телефони. Или има, но само в ада. Няма нужда да се грижиш за външния си вид, защото просто вече нямаш външен вид. Няма нужда да мислиш, защото вече няма с какво и за какво.

За съжаление обаче производителят ни е направил страхливи. Затова и през целия си живот се занимаваме с какво ли не, за да забавим момента на смъртта.

Важен е обаче един факт: ние с вас сме съвременни социални животни, и нашата библия е от 50 страници гланцова хартия, с реклами на Диор и на дамски превръзки, а господ се казва Биг Брадър. Т.е. в нашия хабитат социалната, ерго фактическата смърт настъпва по-рано от биологическата (Само ако е естествена! Иначе това да те застрелят или да умреш от свръхдоза е толкова модерно, че ти осигурява интензивен социален живот и след смъртта - не можеш да му се насладиш лично, но ставаш светъл пример за орди подрастващи). За различните животински = социални видове моментът е различен: за едни е тогава, когато вече не могат да носят впити дрешки и да показват голо месце; за други, когато мама и татко спрат кранчето с паричките и открият, че чорапите не се перат сами, крушките не светят просто от добра воля и че за да пиеш уиски, трябва да работиш; за трети, когато вече не могат да пребият от бой даден представител на същия пол; за четвърти, когато вече никой не се смее на майтапите им, или когато загубят властта да командват, и т.н., и т.н.

Като човек преживял социалната смърт мога да кажа, че със сигурност е много страшна, и й липсват хубавите страни на телесната смърт, които вече изброихме. След нея не ти остава удоволствието и утехата, които ти дава нищото, а напротив: всичко, което си и което не си, ти се стоварва на главата с ужасна сила.
За да се справиш, най - доброто, което можеш да направиш, е да прогониш "другите хора" - тези, пред които трябва да се доказваш, тези, които те съдят и оценяват, тези, от които трябва да се срамуваш. Тези, които живеят само в твоята собствена глава!
Но това може да го постигне само учителя Йода, така че вариантите, които ти остават е да се преселиш на село, където ще имаш само бяла къщурка, зелена ливадка и една кравичка, или да заминеш за Непал, за да прочистиш душата си и да забравиш себе си. Да станеш отново бял лист, чиста душичка, мека и бяла като памук, току що родено бебе. Да върнеш живота си на продавача, и да кажеш "Не, благодаря, не искам да ми го сменяте с нов".