The Book Club: Харуки Мураками, "Хроника на птицата с пружина" (и не само)

Харуки Мураками е вече много известен. За съжаление вече почти като Паулу Коелю - има много книги, модерно е да го четеш и всички обясняват коооолко е невероятен, без никой да може да обясни защо. Дори вече присъства в хит листа на литературните предпочитания на участничките в конкурсите за красота и светските млади дами, които дават обширни интервюта в разни списания: Паулу Коелю, Умберто Еко, (Достоевски, но без да влизаме в допълнителни дискусии, за да не излезе, че грацията го смята я за художник, я за музикант, я пък за "фиешан" дизайнер) и .... Харуки Мураками. Да, ако кажеш някой със сложно име, ти дават повече точки. Харуки Мураками е вече "фенси" като мохитото, като ред була, като мини купърите, като чихуахата, като тънките цигари и фюжън храната на миниятюрни порции, като авангардното европейско кино, арт хепънингите и етно-джаз-.....(и т.н.) - чил аут музика......... Неща, които ако казваш че обичаш, получаваш повече точки по "фиешан" скалата.
Харуки Мураками определено си струва да се прочете, просто за да се увериш, че е възможно да бъдеш заинтригуван от описания на кофи за боклук, телефони, рибни консерви и т.н. Чисто по японски, взирането в детайла е почти издигнато до самоцел, дори този детайл да няма ама никаква връзка с целия замисъл. Всъщност, замисъл? Изобщо всичко, което той пише, е като забавна игра, в която трябва да познаеш какво всъщност се случва и каква все пак е идеята на тези шестотин страници с ужасяващо грозна корица (важи за всяка една негова книга без изключение). Неизвестно как, но текстовете му успяват да ти задържат вниманието, въпреки безкрайните шанставости, които ти идват винаги изневиделица, свръх дългите и подробни истории в историята, които са си сами за себе си, започнатите и недовършени сюжетни линии, мистериозните епизоди, които се оказва, че нямат връзка с нищо, и въвеждането на персонажи, които после хич даже и не се появяват, нито споменават. Което наистина заслужава възхищение. И последно, авторът е неизчераем извор на мъдри, забавни и нестандартни цитати, с които да блеснете, когато сте със шефа на вечеря.

Jazz in the park

За какво по принцип служи Борисовата градина?

За разходки - може, но само в определени (възможно най-светлите) часове на деня, и то за предпочитане с придружител (добре е да е от мъжки пол, и често да ходи на фитнес);
За тичане/ каране на колело - хмм, тук също важи това за придружителя, но е задължително и носене на куче-разгонващо пособие, а най-добре и лютив спрей; и трябва да си много бърз;
За игра на децата - става, но с ръкавички на ръчичките и маски на устичките, а най-добре със скафандърчета, ако има противорадиационни, най-добре;
За плаж - даа, но с въоръжена охрана, независимо дали си мъж или жена, вкусове у гражданите всякакви;
За четене на книжка - може, ако си с много бързи рефлекси и перфектно периферно зрение, ако имаш оченце и на тила, най-добре; перфекта тренировка за командоси;
За напиване и друсане с приятели - перфектно;
За напиване и друсане сам - чудесно е, компания винаги ще се намери;
За секс - няма проблеми, към правещите секс на открито проявяват уважение и най-големите психопати; после можеш да се забавляваш с интересните неща, които са попаднали в различните ти отверстия, докато си бил в разгара на акта;

За музика на открито - хм, виж това е добра идея, която учудва със своята елементарност - много (или малко) хора, събрани на едно място, светлини, музиканти, техника, т.н., обаче с доста екстри: алкохол от магазина и чист въздух от природата, няма седалки т.е. имаш колкото искаш място за танцуване, и можеш да си пушиш колкото и каквото щеш. Ммм, рахат.
И защо няма музика в парка? Не знаем. Кога ще има? Не знаем. Има ли надежда? Има. По какво разбираме? Засега само по две неща, едно вече отминало, и едно предстоящо.
Първото е концерта на Софийския духов оркестър на 31 август на съвсем открито при езерото с лилиите по случай старта на прословутата Sofia Dance Week. Разбира се, Вивател и Крафт Сушард се възползваха максимално с цел самореклама, но не им се сърдим - имаше музика, деца, кучета, танцуващи баби и дядовци, и разни други красиви неизвестни хора, които бяха излезли от заведенията заради комбинацията въздух - музика. Имаше и шоколадови бонбони и вино - т.е. спазен беше принципа "хляб и зрелища".
Второто е предстоящо, и се зове "Поетики". Не се знае какво и как ще бъде, но се знае, че ще бъде на открито .... in the park.